Маркетингова микрообкръжаваща среда

За да бъде ефективно маркетинговата политика, тя трябва да се основава на ясна и актуална представа за факторите от маркетинговата среда. Маркетинговата среда се разделя на микро и макро среда.
Маркетингова среда – съвкупност от външни и вътрешни фактори и условия за фирмата, с които тя си взаимодейства и които оказват влияние върху реализацията на нейната мисия и цели.
Маркетинговата среда представлява част от факторите на средата върху които фирмата не може да оказва влияние н краткосрочен план и да ги променя с пазарното си равновесие. Основните фактори са: демографски; икономически; правен; политически; технологичен; социо-културен; природен; екологичен.

Фирмите използват тези показатели, за да проучат покупвателната способност, която е неравномерно разпределена. Фирмите имат диферецируемо отношение към групи със средни, ниски и високи доходи. Тези показатели помагат да се определи тенденциите в областта на покупките, потреблението и предлагането на даден продукт. Използват се и при сигментирането на пазара.
При маркетинговата микро среда – основни източници на пазара д които фирмата си взаимодейства, могат да оказват влияние върху факторите на микросредата и да ги променят с пазарното си поведение. Първият елемент от микросистемата са потребителите – лица и участници, които купуват продукти за потребление или за включването им в състава на други продукти.
Информация за потребителите:
кои са потребностите
от какво се нуждаят
какво искат
какви цели искат да постигнат
кой участва в решението на покупката
как се вземат решения за покупка
кога се купува
къде се купува
как се купува
Тази информация може да бъде събрана от различни изследователски организации, от посредници, от специализираните издания, от персонал и от самите клиенти. Чрез отговорите на посочените въпроси се оформя моделът на поведение на потребителя. Този модел служи като база за изграждане на маркетингова стратегия.
Партньори
хора и организации, които осъществяват връзката производител – потребител. Дистрибутори са ТД, ТЕ и дилърите. Тези посредници които купуват продукта и го препродават за своя сметка са дистрибутори, останалите печелят от комисионни. Въпроси при избор на посредници: колко голям опит има при намиране на целеви клиенти, какъв е обхватът на дейността му, с какво име се ползва пазарната среда, какви условия предлага
доставчици – фирми или индивиди, които доставят необходимите ресурси за производството на даден продукт. Въпроси при избора: какъв е асортиментът и качеството на доставките; ритмичност на доставките;капацитет на доставките; промяна на доставките. Необходимо е да се разработи система за навременно предупреждаване за евентуални промени при доставките. маркетингови посредници – всички междинни, обособени независимо от търговското предприятие звена по канала на разпределение. Агентите работят за няколко производителя с изключително право за реализация на техните стоки на определена територия,обект - взаимодопълващи и неконкуриращи се стоки. Могат да работят и само за един производител, като изпълняват всички функции като търговец на едро без да получават право на собственост върху стоката. Брокерите осъществяват своята дейност на борсите, свързвайки купувачите и продавачите с техните стоки за извършване на сделката. Брокерът се регистрира на борсата като длъжностно лице и следователно е контрагент и на двете страни. Консултантите и информаторите по търговия получават за своята работа фиксиран процент от сделката, не участват в доходите на предприятието. Комисионерите откриват нови партньори и сключват договори от свое име, но за сметка на предприятието. Дилърите са независими дребни предприемачи, купуват стоките от генералните агенти, запазвайки марката на фирмата. Търговските представители извършват сделки от името и по поръчение на фирмата на основата на договор, в който се регламентират конкретните им пълномощия. Транспортни предприятия. Агентства за оказване на маркетингови услуги – фирми за маркетингови изследвания, рекламни агентства. Финансово-кредитни институти – банки, кредитни и застрахов. компании
Конкуренти – това са други участници в стопанския живот, с които фирмата дели едни и същи пазари. Най-големият конкурент на една фирма е този, който най-много прилича на продукта на същия пазар и използва идентичен маркетингов микс. Когато отчитат конкуренцията, фирмите трябва да обръщат внимание на по-далечните конкуренти, защото основната заплаха за фирмата е не настоящата, а потенциалната конкуренция. Въпроси по отношение на конкуренцията:
каква цел преследва(печалба, увеличаване на пазарния дял или технологично лидерство)
как преследва целите си(агресивно или спазва добрия тон на отношенията)
как се опитва да спечели ( с по-ниски цени, с по-добро качество, с по-добро обслужване или с по-ниски разходи)
кои са силните страни на конкуренцията
кои са слабите страни на конкуренцията
как бихме се възползвали от конкуренцията
как ще реагира конкуренцията, ако увеличим или намалим цената.

Индекс на Хърфиндал-Хиршман – използва се да оценка на разпределението на пазарните дялове между конкурентите. Нарича се още индекс на Н-конкуренцията на даден пазар. Изменя се в границите от 1 до 10 000 при 1-СК, при 10 000 – чист монопол.


Контактна аудитория - различни субекти от обществено икономическата среда от които фирмата си взаимодейства, желае или не да взаимодейства. Аудиторията се разделя на желана и нежелана. Нежелана – синдикати; мениджмънт и вътрешно фирмена структура – отнася се до организацията на работата във фирмата. Колко звена в каква степен е детайлизиран процеса. Атмосфера за работа
Анализ на факторите – SWOT – анализът на средата от макро средата показва възможностите и заплахите за фирмата. Анализът от микросредата показва силните и слабите страни на фирмата.